30.10.2010 г., 18:00

Блаженство

797 0 4

Настъпи нов ден на Земята.

Петелът - ранобудник стар -

високо възвести зората,

с присъщата за него жар.

 

Кокошка се разкудкудяка,

след нея другите във хор: 

„Я млък! Какво си се разкрякал,

тормозиш целия ни двор!

 

Я виж, събуди ни децата -

отново как ще ги приспим?

Да видят искали зората!

Не можем да ги укротим."

 

Гълчаха цял ден разгневено.

Накрая наближи нощта

и те потънаха блажено

в кокошата си слепота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...