Във моя дълъг път блестят звезди,
прегърнати от самотата,
навън нощта от тях ще задържи
сиянието, красотата.
Защо изчезват, сякаш сън са те?
Къде се губят светлините?
А може би във облачно небе,
те търсят винаги мечтите.
Далече някъде от мен си ти,
навярно някой те обича,
сиянието чудно забрави,
сърцето чувствата отрича.
Бъди щастлив, бъди така красив
във тишината звездна, нощна
и нека с поздрав мълчалив
сърцето твое да докосна.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены