Във моя дълъг път блестят звезди,
прегърнати от самотата,
навън нощта от тях ще задържи
сиянието, красотата.
Защо изчезват, сякаш сън са те?
Къде се губят светлините?
А може би във облачно небе,
те търсят винаги мечтите.
Далече някъде от мен си ти,
навярно някой те обича,
сиянието чудно забрави,
сърцето чувствата отрича. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация