Във моя дълъг път блестят звезди,
прегърнати от самотата,
навън нощта от тях ще задържи
сиянието, красотата.
Защо изчезват, сякаш сън са те?
Къде се губят светлините?
А може би във облачно небе,
те търсят винаги мечтите.
Далече някъде от мен си ти,
навярно някой те обича,
сиянието чудно забрави,
сърцето чувствата отрича. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up