Танцувай! Остави болката да си иде сама.
Нека дъждът бавно да отмие от тебе страха.
Шепа жълтици дават за твойта душа.
Ще я купят, но кой ще и сложи цена!?
Танцувай! Остави вятърът да разнесе скръбта.
Ти си падаща от небосклона ярка звезда.
Изгубила път към дома, любов, светлина...
Ранена си, но ще намериш мир във съня.
Танцувай, не спирай, танцът е свобода!
Носиш върху извивките си света,
а те похотливо гледат, говорят
и събират в куфар твойта вина.
Танцувай! Ти си стъпкано, малко цвете в калта.
Не се страхувай, та нали от кал са и хората.
© Росица Димова Все права защищены