27.09.2021 г., 7:48

Блудница

1.3K 5 16

Танцувай! Остави болката да си иде сама.
Нека дъждът бавно да отмие от тебе страха.
Шепа жълтици дават за твойта душа.
Ще я купят, но кой ще и сложи цена!?

Танцувай! Остави вятърът да разнесе скръбта.
Ти си падаща от небосклона ярка звезда.
Изгубила път към дома, любов, светлина...
Ранена си, но ще намериш мир във съня.

Танцувай, не спирай, танцът е свобода!
Носиш върху извивките си света,
а те похотливо гледат, говорят
и събират в куфар твойта вина.

Танцувай! Ти си стъпкано, малко цвете в калта.
Не се страхувай, та нали от кал са и хората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че всяка една жена крие в себе си една уморена блудница! Благодаря , Ками!
  • Краят ме жегна силно, много добре написано отново произведение.
  • Спасиба, Сенилга!
  • Отлично!
    Танцуй, пусть каждый бросит в тебя камнем...драгоценным...
  • Благодаря, Ирка! Много точно си усетила, че това е опит за поезия. Опитвам се да следвам правилата ѝ, а това ме сковава. Може би затова повече ми се отдава прозата. Обичам поезията, но знам, че не е моето, може би някой ден ще се науча....😊 Интересно е, че когато писах стиха не мислех за блудница, а повече виждах себе си. После изведнъж реших да му сложа това заглавие. Дори във фейса ми е без заглавие поради тази причина. 🙂 Благодаря ти!🌹

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...