Изгнил, копнежът пропълзява по бордюра
на болната от сълзи, тиха улица.
Надеждата е мимолетна авантюра,
а любовта - нещастна, малка блудница.
Продава се безскрупулно, не спира.
Нелепо скъпа - граби от душите.
Безмилостно тя всекиго обира,
във слепотата си, невиждайки сълзите.
Прибира в себе си, остатъци от липсите,
разяла лакомата, алчна страст.
И не оставя нищо друго в мислите,
освен жестокостта на свойта сласт.
© Ирен Попова Все права защищены