Изгнил, копнежът пропълзява по бордюра
на болната от сълзи, тиха улица.
Надеждата е мимолетна авантюра,
а любовта - нещастна, малка блудница.
Продава се безскрупулно, не спира.
Нелепо скъпа - граби от душите.
Безмилостно тя всекиго обира,
във слепотата си, невиждайки сълзите.
Прибира в себе си, остатъци от липсите,
разяла лакомата, алчна страст.
И не оставя нищо друго в мислите,
освен жестокостта на свойта сласт.
© Ирен Попова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
