rudin (Иван Христов)
858 1444
4 апр. 2011 г., 16:45

Блян 

  Поэзия » Философская
1036 0 17

Ако в живота се промъкна

през иглените му уши

и доживея в старост с тръпка

стихът все тъй да ме теши,

 

дали ще има покрай мене

приятели, щом загорчи? -

Един ще бъде ми потребен

да склопи моите очи.

 

Навярно в къщата ми празна

ще спомня нечия любов.

Ще дойдат всичките на празник

преди да скрие взор покров.

 

Аз истинската ще позная

по насълзените очи -

тя за последно ще ме смае

и цвете ще ми подари.

 

В денят, когато Тя пристъпи

ще искам в малкия екран

Родината да ме окъпе

в полята с мак и флаг развян.

 

Последен път на планините

да видя онзи връх мечтан

достиган само от орлите,

във лед и снегове скован,

 

под който тръгнах надалече

в светът, учудващо голям.

О, знам, че няма порив вечен

и след смъртта ни няма блян.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мелани, за млад ще го приема като комплимент, но зелен?... Трайно съм навлязъл в златната си Есен и листата ми са обагрени в пастелни кафяво-червеникави тонове. Поздрави от мен!
  • Е , рано ти е още си млад и зелен !
  • Просто нямам думи!
    Превъзходно!
  • Невероятен стих! Накара ме да се замисля с колко малко време разполагаме... Имаме ли време да сбъднем мечтите си? И все пак най - важното е да се радваме на всеки миг живот и да се усмихваме по - често, защото усмивката ни помага да живеем в синхрон със себе си!
    Натъжи ме това стихотворение. Но понякога си мисля, че е хубаво, че има и тъга в нашия живот. Та ако я нямаше, дали щяхме да разпознаем щастието?
  • Пожелавам ти искрено сбъдване на всички блянове.
    Е не точно на всички, на поетите им е нужен порив... макар да не е вечен.
  • Нали не е прощално?
    Шегувам си!
    Стихът ти е невероятен, отново!
  • Промъкваш се, Рудин... Бъди!*
  • Разплака ме...
    ((( )))
  • Хубав стих!
  • Привет!
    Да, уви такава е постата,жестока и безмилосна истина за живота.
    Пресъзда ли сте я великолепно. Бих се осмелил само, там в края да добавя:
    "....О, знам, че няма порив вечен
    и след смъртта ни няма блян."
    ......остава само спомен за Живот
    с достойнство изживян.....
    Поздравления!!!
  • Краят на един човешки живот е толкова непредвидим...
    Радвай се на всеки миг подарен ти свише, и дишай с пълни гърди!
    Е, понатъжи ме стиха ти, но така си е в живота...
  • Силно!!!
  • Стиха си е истински и отвътре споделен.Това,казаното, важи за всеки от нас.А във философски смисъл нататък се запътваме още щом се родим.Просто дълго не го правим на въпрос.А кога ще стигнем е божа работа.Бъди все с такъв млад дух, и да ни радваш с нови неща.
  • Говориш с красиви думи за тъжен край,поете...но всеки край е едно ново начало и полет за душатаПоздрав за хубавия стих!
  • Много хубаво стихотворение! И тъжно!
  • "О, знам, че няма порив вечен
    и след смъртта ни няма блян." Много истинско
    6+
  • Хубав...Поздрав!
Предложения
: ??:??