24 дек. 2019 г., 07:51

Блян 

  Поэзия
693 1 0

Искам те, като никога повече. 

Побелявам в очакване. Губя се. 

Прекратявам усмивки замислени. 

Боледувам наяве безмислено. 

 

Построи ми дворци от безвремие 

и изкачвай там стълби изчезващи.

Пресей ми искрите съмнения. 

Облечи ги в топли прегръдки. 

 

Протегни се към себе си, моля те. 

Там ще милваш ли мене до съмване?

Построи ми ограда от щастие, 

приюти ме на скришно в пазвата ѝ. 

© Мария Божкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??