Искам те, като никога повече.
Побелявам в очакване. Губя се.
Прекратявам усмивки замислени.
Боледувам наяве безмислено.
Построи ми дворци от безвремие
и изкачвай там стълби изчезващи.
Пресей ми искрите съмнения.
Облечи ги в топли прегръдки.
Протегни се към себе си, моля те.
Там ще милваш ли мене до съмване?
Построи ми ограда от щастие,
приюти ме на скришно в пазвата ѝ.
© Мария Божкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
