Блян

24.12.2019 г., 7:51 ч.

Поезия

694 1 0

Искам те, като никога повече.

Побелявам в очакване. Губя се.

Прекратявам усмивки замислени.

Боледувам наяве безмислено.

Построи ми дворци от безвремие

и изкачвай там стълби изчезващи.

Пресей ми искрите съмнения.

Облечи ги в топли прегръдки.

Протегни се към себе си, моля те.

Там ще милваш ли мене до съмване?

Построи ми ограда от щастие,

приюти ме на скришно в пазвата ѝ.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.