Погледнах нагоре към звездите,
а блясък те ми редят.
Гледам небе, изпито от мечтите,
и сълзите с щастие текат.

Чувствам тъга, ала непозната,
че туй ли е в мене вината?
Аз съм мечтател и виждам звездата,
която прошепна ми ''не си единствената...''

Блясък и думи се редят
в мойте мисли - преплита се умът.
Гледам в мене щастие дето се проявява
и ме кара за тъгата да забравя.

Блясък има и там,
в най-тъжните и мрачни дни.
Блясък има във въздуха,
където и да бъдеш ти...