за миг загледах се -

                           видях тандем!

Малка роза там стои,

красива, нежна, но без бодли!

           Опитва се жестока да е тя,

           да преобрази своята съдба.

                                 Но уви!

           Невъзможно без бодли!

До нея тайничко растеше той,

храстът, със бодли безброй.

           Красива, розата цъфтеше,

           до храста всеки ден стоеше.

Когато дъжд я завали,

подпира той я отстрани.

           Красива тя се разцъфтява,

           щом слънце сутрин пак изгрява.

Така растяха двама те,

        оплетен в нея,

              тя с много цветове!

           И ето, есента дойде,

           бодилът пак до нея е,

           да пази я от ветрове.

Зимата - един до друг стояха,

един във друг оплетени те бяха,

във студ и бури устояха!

           Напролет, заедно пак растяха,

           тя с много цветове,

           бодилът, пазещ я от ветрове.

Така минават ден след ден,

събрани заедно, като във плен.

Бодил и роза бяха във тандем.

           По този път вървя аз всеки ден