Бодил и Роза
за миг загледах се -
видях тандем!
Малка роза там стои,
красива, нежна, но без бодли!
Опитва се жестока да е тя,
да преобрази своята съдба.
Но уви!
Невъзможно без бодли!
До нея тайничко растеше той,
храстът, със бодли безброй.
Красива, розата цъфтеше,
до храста всеки ден стоеше.
Когато дъжд я завали,
подпира той я отстрани.
Красива тя се разцъфтява,
щом слънце сутрин пак изгрява.
Така растяха двама те,
оплетен в нея,
тя с много цветове!
И ето, есента дойде,
бодилът пак до нея е,
да пази я от ветрове.
Зимата - един до друг стояха,
един във друг оплетени те бяха,
във студ и бури устояха!
Напролет, заедно пак растяха,
тя с много цветове,
бодилът, пазещ я от ветрове.
Така минават ден след ден,
събрани заедно, като във плен.
Бодил и роза бяха във тандем.
По този път вървя аз всеки ден
и тайничко мечтая за такъв тандем!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Йорданова Всички права запазени
