in4enceto_91 (Ина)
91 72
22 окт. 2009 г., 23:10

Богатство 

  Поэзия » Другая
544 0 6

Скоростно минават дните ни,

забързани сме в свойто ежедневие,

а приятелите се оказват неприятели

и изчезва вярата... както видение.

 

 

Заети сме с това да страдаме,

че сме обикновени човешки същества!

И мислим само за това, че НЯМАМЕ...

Станахме слепци, водени от суета.

 

 

И колко пъти казахме "Обичам те"

на тези, които са до нас.

Забравихме да бъдем хора - от двуличие,

продадохме душите си... за "малко" власт.

 

 

Но ти не можеш да си първи в този свят.

С усмивка запази своето достойнство.

Не осъзнаваш ли колко си богат?

ИМАШ здраве... ИМАШ и семейство!!!

© Ина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всъщност си права, благодаря ти
  • Сега те разбрах, но тогава по-скоро трябва да звучи: както видение, а не като , разбира се това е мое мнение, не е задължително Важното е ти да си го усетиш Приятен ден !
  • видение - привижда ти се нещо, а след това изчезва. Имаш вяра, а след като разебереш, че нямаш истински приятели, вярата (ми) че всичко е наред... изчезва. Така го почувствах и така го написах...надявам се да си ме разбрала
  • аз, обаче не разбрах това сравнение: как вярата може да изчезне като видение? ...по скоро в невидение! извинявай!
  • Много се надявам!!!
  • Много ми харесва идеята на стихотворението ти!Дано повече хора се замислят след като го прочетат...Поздрав!
Предложения
: ??:??