Скоростно минават дните ни,
забързани сме в свойто ежедневие,
а приятелите се оказват неприятели
и изчезва вярата... както видение.
Заети сме с това да страдаме,
че сме обикновени човешки същества!
И мислим само за това, че НЯМАМЕ...
Станахме слепци, водени от суета.
И колко пъти казахме "Обичам те"
на тези, които са до нас.
Забравихме да бъдем хора - от двуличие,
продадохме душите си... за "малко" власт. ...