24 июн. 2016 г., 20:47  

Богинята в мене

975 0 2

 

Не! Не съм жена 

за двама или трима.

Не съм нимфоманка.

Прелитам в светове  

непознати в обятията  

на пратеника на Бога.

 

Достолепна съм,

не защото нося

на деколте изрязано

златна  огърлица,

нито пък, че съм

плувнала в слава

фолк-поп певица.

 

Не говоря

с недомлъвки

и със знаци,

с уши пламнали,

със зеници знойни.

Съвестта ми 

не е майка на лъжата.

Жена съм,

която знае си цената.

 

Обичам като онази българка 

на Майстора зад статива. 

Който Богинята

в мене не съзре,

скоро си тръгва.

Да дири утеха 

в обятията на друга.

Аз ли?! 

Аз оставам с Бога. 

 

Самадхи

24.06.2016

 

PP: Майстора - художникът  Владимир Димитров  Майстора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Лили! Разчела си идейната дълбочина и многопластовите послания на творбата ми. Това наистина ме радва! Забелязала си идейно - образните опозиции, изразени чрез свободния избор на поетическа лексика!
  • Голяма образност. Има хубави послания...в редовете и между тях. На пръв прочит е едно, на втори друго, на трети..., много задълбочено...
    Хареса ми!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....