21 дек. 2013 г., 18:57

Бохем

612 0 4

Отправих се към онзи бар,
там пълнят всичките ми чаши.
И питам се дали е чар,
щом хората ми казват "наш е".

Говорих си на "ти" със тях,
и чувствах се блажен отвътре.
Даже песните до късно пях,
тъй казвахме си пак "до утре".

Защото съм такъв бохем,
животът ще ми струва скъпо.
Душата си погубих в мен,
останала назад, по пътя.

И отново връщах се препил
в празната ми, тъжна къща.
Ти кажи ми, че не съм дебил,
не, не искам в дъното да свършвам!








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за подкрепата, М.
  • Колко ми е близко всичко...Не, не си дебил. И това ще мине . А да си истински бохем е привилегия за малцина. Добро!
  • Така е, Краси! Поздрав!
  • там пълнят всичките ми чаши.
    Нее, там не могат да напълнят всичките ти чаши...
    Хубавото е, че го знаеш!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...