myworld (Аз)
284 845
21.12.2013 г., 18:57 ч.

Бохем 

  Поезия
447 0 4

Отправих се към онзи бар,
там пълнят всичките ми чаши.
И питам се дали е чар,
щом хората ми казват "наш е".

Говорих си на "ти" със тях,
и чувствах се блажен отвътре.
Даже песните до късно пях,
тъй казвахме си пак "до утре".

Защото съм такъв бохем,
животът ще ми струва скъпо.
Душата си погубих в мен,
останала назад, по пътя.

И отново връщах се препил
в празната ми, тъжна къща.
Ти кажи ми, че не съм дебил,
не, не искам в дъното да свършвам!








© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за подкрепата, М.
  • Колко ми е близко всичко...Не, не си дебил. И това ще мине . А да си истински бохем е привилегия за малцина. Добро!
  • Така е, Краси! Поздрав!
  • там пълнят всичките ми чаши.
    Нее, там не могат да напълнят всичките ти чаши...
    Хубавото е, че го знаеш!
Предложения
: ??:??