21 dic 2013, 18:57

Бохем

  Poesía
609 0 4

Отправих се към онзи бар,
там пълнят всичките ми чаши.
И питам се дали е чар,
щом хората ми казват "наш е".

Говорих си на "ти" със тях,
и чувствах се блажен отвътре.
Даже песните до късно пях,
тъй казвахме си пак "до утре".

Защото съм такъв бохем,
животът ще ми струва скъпо.
Душата си погубих в мен,
останала назад, по пътя.

И отново връщах се препил
в празната ми, тъжна къща.
Ти кажи ми, че не съм дебил,
не, не искам в дъното да свършвам!








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за подкрепата, М.
  • Колко ми е близко всичко...Не, не си дебил. И това ще мине . А да си истински бохем е привилегия за малцина. Добро!
  • Така е, Краси! Поздрав!
  • там пълнят всичките ми чаши.
    Нее, там не могат да напълнят всичките ти чаши...
    Хубавото е, че го знаеш!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...