Отправих се към онзи бар,
там пълнят всичките ми чаши.
И питам се дали е чар,
щом хората ми казват "наш е".
Говорих си на "ти" със тях,
и чувствах се блажен отвътре.
Даже песните до късно пях,
тъй казвахме си пак "до утре".
Защото съм такъв бохем,
животът ще ми струва скъпо.
Душата си погубих в мен,
останала назад, по пътя.
И отново връщах се препил
в празната ми, тъжна къща.
Ти кажи ми, че не съм дебил,
не, не искам в дъното да свършвам!
© Аз Todos los derechos reservados