13 янв. 2009 г., 21:03

Боже мили... 

  Поэзия » Философская
1236 0 58

 

 

                      Защо
                      Боже мили...
                      така си ни създал
                      от плът...
                      крехка
                      и толкова ранима
                      и кръв...
                      река
                      от страсти и надежда
                      че сме живи...
                      че ни има...

                      защо
                      любов си дал
                      Ти който си любов...
                      изстрадана
                      за всички нас...
                      в къс миг
                      магия
                      бяла и за щастие...
                      а после
                      само мъка
                      и терзания...

                      защо
                      сърце на нас
                      си дал...
                      обич и омраза
                      да познаем
                      що е грях
                      и прошка...
                      и душа
                      от болка изтъкана
                      след мечтите ни
                      да броди...

                      защо
                      Боже мили...
                      така си ни създал
                      кръст да
                      носим
                      свят и тежък...
                      а оставил си
                      съдбата
                      жестока и безмилостна
                      по пътя
                      да ни води...

 

                      MUZIKA>>> Andre Rieu - Romance Anonime

 

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е истинско и красиво.
  • Пречистващо! Ех, Маги...
    С много обич!!!
  • Ние сме творения на Бога, мила Маги! Не тъжи, защото Бог иска неговоите дъщери да са щастливи! Бог ние дал сила да обичаме, дал ни е сърца, за да се обичаме и за да го любим! Продължавай да пишеш все така, приятелко! ^^
  • с обич...
  • Прелестна си дори и в тъгата!Изящен стих,Маги!Неповторима си!
  • Красиво нарисувана тъга!С обич,Маги!
  • Бог знае, а ние сме тези които са неспособни да разберат всичко.Поздрави
  • Отговорите ще намерим дълбоко в душите си... Прегръщам те, Маги!
  • сила и нежност-това съчетаваш ,маги!прелест!
  • !!!
    Поздрави!!!
  • Съдбата е на пътя ни, но Бог е водачът!
    Прекрасен стих, скъпа Маги!
  • Сама на кръста се разпъва ,
    привикнала да е сред жертвите ,
    и чувство за вина опъва
    до косъм тънките и нерви...
    И дух и тяло се огъват
    под ударите на премеждия...
    Отдавна тя се е сбогувала
    със всякаква надежда .

    Сега разбирам защо се харесваме ,
    поздрави от мен .
  • Аз съм сигурна, че знаеш отговорите, Маги.
    И това са само риторични въпроси, чрез които изразяваш мъката си.
    Дори и в споделената любов има болка. И на нейния фон се откроява радостта ни.
    Винаги си нежна и някак си красиво примирена, Маги.
    Просто душата и е копринена.
    Поздрав!
  • Божа работа...
  • с обич...за всички...
  • За да разберем себе си!
    За да научим уроците си!
    За да израстнем!
    Прекрасна си!
  • Много мъдрост има в стиха ти - поздрави Маги
  • Толкова въпроси тярсят своя отговор! Според мен болката е тази, която помага да се раздваме с цялото си сърце на красивите моменти! Прегръдки!
  • Господ съществува, но ние сме тези, които водим съдбата за носа, ако на някой не му харесва да се сети, че той сам си е виновен!
    Поздрав, Ники!
  • За да ни има, Маги!
    За да усещаме, че сме живи!
    Прегръщам те!
  • Дори когато пишеш за болката и страданието, от стиховете ти струи светлина, топлина и надежда! Благодаря ти, мила Маги! С обич!
  • Маги, винаги преминаваш през мен...оставяш ме без дъх!
    Благодаря за удоволствието!
  • И аз се питам!


    Поздрави!
  • Маги, не можем да вникнем в Божия промисъл, но знай, че всяка болка си има своето значение. Всяко изпитание носи дълбок смисъл, дори и ако на нас - крехките същества - не ни се удава да го разберем. Когато татко се разболя от рак, в първия момент и мен ме връхлетяха хиляди "защо". Но сега знам, че тази болест има значение за всички ни. Колкото и да е страшна, тя ни научи повече да се ценим, повече да се обичаме, по-лесно да прощаваме.
    Маги, радвам се, че те има в този сайт! Поздрави!
  • О Мариники...
    Милосърдна болка си...и те обичам!!!
  • Защо трябва да минем през болката, за да намерим щастието?
    Защо, за да се зарадваме, че някой е оздравял, първо- трябва да се разболее???
  • Абе той си знае защоПоздарви от мен
  • Маги,дълбоко ме разтърси...прегръщам те,мила!
  • Днес,за кой ли път препрочитам стиха ти...и ще се връщам отново...
    С обич!
  • винаги ме трогваш, Венци...и ти се радвам.
  • много обичам стиховете ти,Маги
    някаква тишина и лекота настава , когато те чета
    поздрави
  • с обич...за вас...
  • Така ни е създал- с тела от плът и кръв, и с души!Поздрави за прекрасния стих, Маги!
  • Силен стих,настръхнах.Нежността извира от теб,дори болката е нежна и красива.
  • Въпросите си струват...а отговорите - още повече!
    Не ти е присъща точно такава тъга, Маги, но стихът ти е прекрасен!
    Прегръщам те!!!
  • Разтърсваш ме, винаги!!!
    Маги*!
  • Всичко е написано от Неговата ръка!
    И болката...И страданието...И щастието..И любовта...
    И може би смисълът е в това, да търсим отговорите...
    Болезнени и изстрадани са твоите въпроси!
  • О,Маги...
  • Финалът е супер.
    С обич...
  • Невероятно е!!!Без думи след този стих!!!Поздравления!!!
  • прекрасно и тъжнопоздрав!
  • Една разтърсваща съвременна молитва! Поздрави!
  • "... Защо ме мъчиш, Господи,
    Светец ли ще ме правиш?..."
    Ж. Христов
    -------------------------

    Трогателно! Ти винаги си такава,Маги !

  • "крехка
    и толкова ранима"

    Мариники!*
  • Всеки си носи кръста Маги!
    Веднъж по-лек,друг път тежък.
    Прегръдки и целувки!
  • Не се кометра болката, която извира от дъното на душата...
    Истинска си, Маги! Вярвай! И помни Надежда, може би тя те пази... Няма нищо случайно...
    С обич!
  • защоТо...

    Маги***
  • Невероятно въздействащо! Сърдечен поздрав!
  • Маги - някои се оставят да познаят прошката - но други не прекланят глава и сами се обричат на нещастие!
    Лека вечер!
  • "Защо
    Боже мили..." !!!

    С теб, мила Маги!
  • Всеки от нас носи кръста си...Сърдечни поздрави!
  • "в къс миг
    магия
    бяла и за щастие...
    а после
    само мъка
    и терзания..."
    Радвам се да те чета Маги!

  • Изящно изказано! Целувки!
  • Вечният въпрос защо, дали някога ще намерим отговорът, може би всеки сам за себе си. Прекрасен стих!
  • От много време се опитвам да напиша нещо за същите въпроси, но така и не мога... Благодаря ти за този стих!!!
  • това ми липсваше от много време

    не-земна си, Маги!
  • "река
    от страсти и надежда
    че сме живи...
    че ни има..."

    Дали сме си достатъчни,
    че сме нетрайни,но ни има?
    Дали след нас помежду двете дати
    остава спомен от неповторимост...

    Неповторима си!!!

  • Вълшебница!
Предложения
: ??:??