mariniki
427 результатов
на перваза опадали листи
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда ...
  579  13  24 
Тя си има криле… на пеперуда
и тичинки
от синя метличина за очи
обичат я нежно и вятъра… и дъжда
тя живее в приказка… от онези щастливите ...
  338  10  21 
заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата ...
  310  22 
отсам вечерния вятър… и дъжд оттатък…
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен ...
  284  10  21 
прозорецът ми нощем
има излаз към теб…
а денем събира в зениците на очите ми
топлите звуци дочути от някога
с шум на сърце… разстила ги ...
  355  22 
разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...
  297  23 
не... не са очите ти...
просто е есен... с финеса на влюбване
искрящ в кехлибарено
залезът отблясъци светли
по листите сухи разхвърля и в пролуките ...
  387  33 
тя…
есента е красива и щедра
макар
и самотна
и всичко си има… разплакано слънце ...
  356  15 
той винаги идва без да го викам
с милувка
защото е мъдър и нежен
не иска да плача… понякога води
със себе си друг... да забравя за болката ...
  337  21 
нощно разбудени
думите
меки и сънни
в ефирна безбрежност
се губят... ...
  985  44 
колкото вчера
повече днес
облак дъждовен тъгата
разнася…
близо си ти… а аз съм ...
  624  34 
и бялото на вишните прецъфтя
едва прогледна
и тръгна
с първите стъпки на вятъра
като млада жена ...
  718  41 
синее дъждът
през очите ти тъжни
и сливат се болка и нежност в сълза
а далечните пътища в сън
се превръщат ...
  652  41 
винаги вали когато
не трябва...
или може би точно тогава
и само... ако обичаш
дъжда ...
  476  28 
обичам...
да ме събужда мисълта за теб
с прииждаща нежност
на сълза
и думите са крехки зелени треви ...
  584  33 
проникване...
болезнено чувствено
до едно друго аз
с фин оттенък на размитото нежно
и дъга от дъждовен кристал ...
  654  33 
рисува мигът
със думите... моите и твоите
красиво
и фино цветовете подбира
мъничко розово, още малко... за устните ...
  669  41 
Тогава ме има...
обичам
тихите дни,
когато, с копнеж по вчера
и за утре мечти, ...
  2330  22 
жената която обичаш
понякога
идва при тебе с дъжда...
перваза с капчици нежност посипва...
дъхът ù дъждовен с дъха ти ...
  909  38 
някой...
в пустото следи оставя
някой... в тъмното
е мека
крехка светлина ...
  930  34 
и полъхва зефирът...
на сандалов елей по следата ефирна дъхът се приплъзва...
в кехлибарено топло мигът се облича...
докосване нежно по белия път на коприната...
пръстите плахо пролазват и в топлия пясък се губят ...
  842  42 
пълно е
пространството с гласове...
дори и тишината
нощем гъмжи...
но в многото празни шепоти изгубен ...
  859  43 
заваля... а дъждът е поезия
с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
за стих...
и сълзи февруарският ден като ласка
за миг тишината помежду ни с нежност повила... ...
  825  44 
цъфти пак
синчецът във топлия ирис
на юли
с усещане странно и мило
че някой и нещо отново се връща ...
  1624  58 
и пак вали
и порой
и отново е събота
защото не обичам почивните дни
няма ме... изгубена в дъжда ...
  1940  49 
и съм
перце от глухарче
от топъл вятър понесено
в тихото, слънчево…
и рисува следата му фина ...
  1589  61 
тъмнее...
тишината немилостиво
боляща
там... отвъд хоризонта
на топлите мисли... ...
  1106  39 
раззеленяват се
пак бреговете смълчани,
тревите събудени
стръкове крехки люлеят,
а топлият вятър ...
  2217  69 
Бледнее нощта...
пред разсъмване чиста,
в тополите
кротко луната сребрее,
студът тишината със скреж ...
  1252  54 
светлеят
дните ми... речни морени
от тебе погалени
бели и обли
душата ми крехка ...
  1465  44 
Тополите с връхчета голи
по залез в небето припалват искра,
на брега край реката върбите
се гушат в покров изтъкан от мъгла.
Самотният вятър врабците ...
  1280  58 
душата ти,
в облак приютена
бяла птица,
в съня ми прелита,
с полет ефирен ...
  2676  62 
Просто…
Слънчев лъч
случаен
през прозореца
надникнал, ...
  2765  52 
дюлено време…
ухае на есен,
в душата най-свидните спомени
сбрани,
в милувка с ръцете на мама, ...
  1488  70 
сплетени
в кротка молитва
край реката върбите
за огъня тих
на звездите ...
  1009  56 
Дом за души...
безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,
угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни
и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно
в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен ...
  1075  45 
незримо изнизва се
времето,
изтича мигът
неусетно със светло изпълнен,
остава пак болката ...
  1244  41 
дъжд... есенен дъжд...
някак тъжно и тихо ръмящ,
от облак далечен,
неочаквано към мене притичал,
нечии сълзи понесъл... ...
  2892  49 
крехкото стръкче любов -
саморасляче от дните есенни топли
в душата ми поникнало
нежно в тъмното светлее
и ми спомня ...
  1594  47 
От мрака прогонен, денят в листопада унило
се скрива, остава ръмящият дъжд господар
след последната стъпка на светлото…
Тътрят се мислите тежко по улици мокри, самотни,
первазите тихи дъждовни за есен напомнят, ...
  994  44 
Предложения