Боже, нека някой ме обича...
Защо очите си с неподходящи срещам,
има ли отговор това ?
Хора без сърца - това е моят свят,
нима е в мен вината?
Момчета със замръзнали ръце,
те държат над мен права.
Защо за тези с топлите души
съм напълно непозната?
Хиляди въпроси, а отговор назаем
кой желае да даде?
Никой. Това ме прави тъжна
и някак жалка, но уви !
Който вземе моето сърце,
в миг желае да го предаде.
Дори и да не искам да призная,
от факта много ме боли.
Поставям си различни имена,
може някой името да гледа.
Слагам и другите лица,
моето да привлича май не може.
Но отново никой с душа,
с мен не се спогледа.
Истиският "някой" мен да обича,
позволи ми, Боже!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Андреева Все права защищены
