11 oct 2007, 10:24

Боже, нека някой ме обича...

  Poesía
993 0 4

Защо очите си с неподходящи срещам,
има ли отговор това ?
Хора без сърца - това е моят свят,
нима е в мен вината?
Момчета със замръзнали ръце,
те държат над мен права.
Защо за тези с топлите души
съм напълно непозната?


Хиляди въпроси, а отговор назаем
кой желае да даде?
Никой. Това ме прави тъжна
и някак жалка, но уви !
Който вземе моето сърце,
в миг желае да го предаде.
Дори и да не искам да призная,
от факта много ме боли.


Поставям си различни имена,
може някой името да гледа.
Слагам и другите лица,
моето да привлича май не може.
Но отново никой с душа,
с мен не се спогледа.
Истиският "някой" мен да обича,
позволи ми, Боже!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....