20 авг. 2011 г., 15:07

Боже, спри го дъжда! 

  Поэзия » Любовная
559 0 3

Боже, спри го дъжда!

Сплита косици топлият, летният дъжд...
Туря в краката ми огнено-сухите листи.
Есента идва със среброто в косите на мъж...
Тази есен... Вечно ме плаши златистото...

Тази есен... А още сме в лятото жежко...
Как да спретна опело на моето Лято?!
Как да кажа без тебе колко е тежко?!
Как да кажа, че всяка сълзица е свята?!

Вече слушам как бие камбани звънаря
и стоя коленичил, и се кръстя в дъжда:
- Боже, спри този дъжд! Той ме изгаря...
Аз и капка не струвам от твоята чиста сълза...

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Въздействие, след което дълго мълча...
  • Тази есен -промъква се незабелязано
    от горчиви треви прави чай.
    Уж е утро,но колко прилича на залез
    близък план на далечния край...

    Аплодисменти и от мен!
Предложения
: ??:??