Божествена приказка за Началото...

... Най-първо дойдоха при нас Боговете

и те ни научиха как да се любим,

и с тях заживяхме щастливо, обзети

от общата Страст към красиви заблуди...

И беше Живота безкрайна наслада,

цветя ароматни цъфтяха без име,

а Вятърът носеше с тръпна прохлада

безбройни желания необясними...

И Времето свършваше вечер със залеза,

но сутрин започваше пак със зората,

а нощите бяха препълнени с хаоса

на чудно безвремие неосъзнато...

В небето изящни звезди и съзвездия

пътуваха нощем в безкрайни кервани

и чакаха там, във космичните бездни,

да бъдат и те със любов обладани...

И всичко, което до нас се докосваше,

и усещахме взривно, но непознато-

кръщавахме с обич и нежност, а после

се радваха дълго и в транс сетивата...

В небето летяха безименни птици

танцувайки радостно със ветровете,

а щом припознахме и всяка тревица-

именувахме даже и Боговете...

И с тях заживяхме във Страст земетръсна,

и от общата младост във еуфория,

а после там някой умря и възкръсна...

... Но това си е вече друга история!...

31.01.2015.