5 янв. 2012 г., 13:13
Божи дар
Падам.
И все по-надолу, пропастта расте.
Изгубена съм във безкрайната решетка.
Ставам.
С болката стари познати сме.
А борбен дух помага ми за нейна сметка.
Вървя.
Но накъде не искам и да зная.
Път е целият ми щур живот.
Meчтая.
С теб намирам портите към Рая.
А сърцата луди търсят небосвод.
Вярвам.
И преди живяла съм без теб.
А щастието с твоето име сега наричам.
Рискувам.
Помогна на сърцето за онази бучка лед.
Знай, вечно аз ще те Обичам.
© Виктория Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
но той бърза към утрото.
За да прегърне своето Луниче.