ikiva (Виктория Георгиева)
25 6
5 ene 2012, 13:13

Божи дар 

  Poesía » De amor
727 0 1

Падам.
И все по-надолу, пропастта расте.
Изгубена съм във безкрайната решетка.
Ставам.
С болката стари познати сме.
А борбен дух помага ми за нейна сметка.

Вървя.
Но накъде не искам и да зная.
Път е целият ми щур живот.
Meчтая.
С теб намирам портите към Рая.
А сърцата луди търсят небосвод.

Вярвам.
И преди живяла съм без теб.
А щастието с твоето име сега наричам.
Рискувам.
Помогна на сърцето за онази бучка лед.
Знай, вечно аз ще те Обичам.

 

 

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Слънчо сега го скрива нощта.
    но той бърза към утрото.
    За да прегърне своето Луниче.
Propuestas
: ??:??