Падам.
И все по-надолу, пропастта расте.
Изгубена съм във безкрайната решетка.
Ставам.
С болката стари познати сме.
А борбен дух помага ми за нейна сметка.
Вървя.
Но накъде не искам и да зная.
Път е целият ми щур живот.
Meчтая.
С теб намирам портите към Рая.
А сърцата луди търсят небосвод.
Вярвам.
И преди живяла съм без теб.
А щастието с твоето име сега наричам.
Рискувам.
Помогна на сърцето за онази бучка лед.
Знай, вечно аз ще те Обичам.
© Виктория Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
