ikiva (Виктория Георгиева)
25 6
Jan 5, 2012, 1:13 PM

Божи дар 

  Poetry » Love
761 0 1

Падам.
И все по-надолу, пропастта расте.
Изгубена съм във безкрайната решетка.
Ставам.
С болката стари познати сме.
А борбен дух помага ми за нейна сметка.

Вървя.
Но накъде не искам и да зная.
Път е целият ми щур живот.
Meчтая.
С теб намирам портите към Рая.
А сърцата луди търсят небосвод.

Вярвам.
И преди живяла съм без теб.
А щастието с твоето име сега наричам.
Рискувам.
Помогна на сърцето за онази бучка лед.
Знай, вечно аз ще те Обичам.

 

 

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Слънчо сега го скрива нощта.
    но той бърза към утрото.
    За да прегърне своето Луниче.
Random works
: ??:??