Божие творение
Пустинен вятър леко повя,
понесъл хиляди песъчинки
и като скулптор издълба
до усмивката ти малки трапчинки.
Морето вълна образува,
в брега с блясък син се разби
и като художник нарисува
две бистри като капки очи.
Небето изпрати утринни лъчи -
безрой малки слънчеви ръце
оцветиха в златисто твоите коси
и изваяха в жизнено твоето лице.
Балканът, с езерата от седеф,
въздъхна тежко, порочно и вяло,
въздишка препусна по грапав релеф
и с него оформи ти стройното тяло.
Тогава Бог подари ти душа
и в един миг безкрайно красив,
му подаде с благодарност ръка,
за това, че си тук, за това, че си жив.
понесъл хиляди песъчинки
и като скулптор издълба
до усмивката ти малки трапчинки.
Морето вълна образува,
в брега с блясък син се разби
и като художник нарисува
две бистри като капки очи.
Небето изпрати утринни лъчи -
безрой малки слънчеви ръце
оцветиха в златисто твоите коси
и изваяха в жизнено твоето лице.
Балканът, с езерата от седеф,
въздъхна тежко, порочно и вяло,
въздишка препусна по грапав релеф
и с него оформи ти стройното тяло.
Тогава Бог подари ти душа
и в един миг безкрайно красив,
му подаде с благодарност ръка,
за това, че си тук, за това, че си жив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
