28 авг. 2012 г., 09:43

Боклук

738 0 0

Ти спомняш ли си как във полунощ
необичайно бодри боклукчии
едва дочакват всички да заспим,
за да ни будят с вой и олелия?

Обръщат кофите. Един през друг
подвикват си: "Подай това! Готово!"
А хората се будят и сумтят:
"Дванайсет е! И през нощта, за Бога!"

Ти спомняш ли си в миналия век,
а всъщност преди двадесет години,
кoгaто нашите деца да спят,
завивахме да не настинат,

а ние с тебе - сврeли се в палто,
за изпитите записки четяхме,
щом станеше тогава полунощ,
решавахме, че ни се спи внезапно.

А всъщност искахме да помълчим
на тъмно под завивките в прегръдка
и да се любим, после да стоим,
докато спят децата ни, до съмнало.

Е, тази нощ отново аз ги чух.
Къде ли бяха двадесет години?
Тъй много сме натрупали боклук!
Не спи така! Ела и прегърни ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...