Aug 28, 2012, 9:43 AM

Боклук

  Poetry » Other
743 0 0

Ти спомняш ли си как във полунощ
необичайно бодри боклукчии
едва дочакват всички да заспим,
за да ни будят с вой и олелия?

Обръщат кофите. Един през друг
подвикват си: "Подай това! Готово!"
А хората се будят и сумтят:
"Дванайсет е! И през нощта, за Бога!"

Ти спомняш ли си в миналия век,
а всъщност преди двадесет години,
кoгaто нашите деца да спят,
завивахме да не настинат,

а ние с тебе - сврeли се в палто,
за изпитите записки четяхме,
щом станеше тогава полунощ,
решавахме, че ни се спи внезапно.

А всъщност искахме да помълчим
на тъмно под завивките в прегръдка
и да се любим, после да стоим,
докато спят децата ни, до съмнало.

Е, тази нощ отново аз ги чух.
Къде ли бяха двадесет години?
Тъй много сме натрупали боклук!
Не спи така! Ела и прегърни ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...