28.08.2012 г., 9:43

Боклук

735 0 0

Ти спомняш ли си как във полунощ
необичайно бодри боклукчии
едва дочакват всички да заспим,
за да ни будят с вой и олелия?

Обръщат кофите. Един през друг
подвикват си: "Подай това! Готово!"
А хората се будят и сумтят:
"Дванайсет е! И през нощта, за Бога!"

Ти спомняш ли си в миналия век,
а всъщност преди двадесет години,
кoгaто нашите деца да спят,
завивахме да не настинат,

а ние с тебе - сврeли се в палто,
за изпитите записки четяхме,
щом станеше тогава полунощ,
решавахме, че ни се спи внезапно.

А всъщност искахме да помълчим
на тъмно под завивките в прегръдка
и да се любим, после да стоим,
докато спят децата ни, до съмнало.

Е, тази нощ отново аз ги чух.
Къде ли бяха двадесет години?
Тъй много сме натрупали боклук!
Не спи така! Ела и прегърни ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...