1 окт. 2008 г., 21:28

Боклук

946 0 0
Черните им ръце събираха отровата -  онзи боклук, дето тънеше в душата...С ума си го приемах аз целия:кален, мрачен, бледен и така безскрупулен,а с душата си - отхвърлях го...
Той бе моят безизразен начин                                                       да се боря,той бе моята скрита в сенки                                                     натура.
Те го събираха, той се разпадаше,те го тъпчеха, той се въргаляше.
Имам аз място за целия него,но място без него? - Би било още по-пусто...Пусто е полето сред целия тоя боклук,но пусто е още пО... щом него го няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели ИзбериСи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...