Боклук

Черните им ръце събираха отровата -  онзи боклук, дето тънеше в душата...С ума си го приемах аз целия:кален, мрачен, бледен и така безскрупулен,а с душата си - отхвърлях го...
Той бе моят безизразен начин                                                       да се боря,той бе моята скрита в сенки                                                     натура.
Те го събираха, той се разпадаше,те го тъпчеха, той се въргаляше.
Имам аз място за целия него,но място без него? - Би било още по-пусто...Пусто е полето сред целия тоя боклук,но пусто е още пО... щом него го няма...