Боклук

1.10.2008 г., 21:28 ч.

Поезия » Друга

681 0 0

Черните им ръце събираха отровата -

онзи боклук, дето тънеше в душата...

С ума си го приемах аз целия:

кален, мрачен, бледен и така безскрупулен,

а с душата си - отхвърлях го...

Той бе моят безизразен начин

да се боря,

той бе моята скрита в сенки

натура.

Те го събираха, той се разпадаше,

те го тъпчеха, той се въргаляше.

Имам аз място за целия него,

но място без него? - Би било още по-пусто...

Пусто е полето сред целия тоя боклук,

но пусто е още пО... щом него го няма...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.