1.10.2008 г., 21:28

Боклук

943 0 0
Черните им ръце събираха отровата -  онзи боклук, дето тънеше в душата...С ума си го приемах аз целия:кален, мрачен, бледен и така безскрупулен,а с душата си - отхвърлях го...
Той бе моят безизразен начин                                                       да се боря,той бе моята скрита в сенки                                                     натура.
Те го събираха, той се разпадаше,те го тъпчеха, той се въргаляше.
Имам аз място за целия него,но място без него? - Би било още по-пусто...Пусто е полето сред целия тоя боклук,но пусто е още пО... щом него го няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ИзбериСи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...