болен
сложи глава на мойто рамо
тревоги сподели
ела до мен на топло
не се отдалечавай
дели ни разстояние
отдалечаваме се в догадки
недоверия
промени
студ и горещи мисли..
може би е...
време няма...
мълчания крещят
болка няма край
ти и аз, разстояния,
ти и аз клада,
ти и аз студ...
***
грешниците на клада да изгорят.
чувам пукота на съчки
викове на тълпа
а той/аз/ се гърчи
вижда Нея
къде си, ти, любима?
кулата
сянка
бялото лице
очите с ужас
безмълвен вик.
той...
на клада?
монахът изгоре..
къде сиии?
към теб пристъпям
коленича
моля те, за малко хладина върху челото ми горещо...
бълнуване
нима съм болен?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктор Добрин Димитров Все права защищены
