сложи глава на мойто рамо
тревоги сподели
ела до мен на топло
не се отдалечавай
дели ни разстояние
отдалечаваме се в догадки
недоверия
промени
студ и горещи мисли..
може би е...
време няма...
мълчания крещят
болка няма край
ти и аз, разстояния,
ти и аз клада,
ти и аз студ...
***
грешниците на клада да изгорят.
чувам пукота на съчки
викове на тълпа
а той/аз/ се гърчи
вижда Нея
къде си, ти, любима?
кулата
сянка
бялото лице
очите с ужас
безмълвен вик.
той...
на клада?
монахът изгоре..
къде сиии?
към теб пристъпям
коленича
моля те, за малко хладина върху челото ми горещо...
бълнуване
нима съм болен?
© Виктор Добрин Димитров Все права защищены