Със зеленото листче във джоба
се отправих в големият МОЛ.
Беше пусто, там нямаше хора.
Манекенът дори беше гол.
А отвън, всички здрави вилнеят,
здрави хора без листчета в джоб.
Те за МОЛ-а въобще не копнеят.
Аз съм явно зеленият роб.
Сам не зная дали не съм болен,
но бар кодът ми пази честта.
Буен бях, ала вече съм скромен
и съм с право за много неща.
Документите правят човека.
Който няма очаква го глад.
Има нова, зелена пътека,
но е тя със сертификат.
И от приказка вече позната,
прости изводи сипят откоси:
От лъжите се пълни хазната.
Болен здрав на плещите си носи.
© Валентин Йорданов Все права защищены