30 авг. 2009 г., 11:53

Болест

820 0 1

Усещам се някак болна от ненавист,

ядосана на мрачния свят.

Очите ми сякаш са потъмнели

и стискам безпричинно юмруци.

На кълбо от непознати чувства

съм свила, пасирала душата си.

Нямам представа какво се случва…

Слънцето май се е скрило.

Есенна треска…

и може би има температура.

Усещам лицето си - в пламъци плува

и косите ми по-парещи от преди.

Само две кърпи, напоени с оцет

и ще бъда щастлива…

Слънцето, излекувано, ще се появи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....