Aug 30, 2009, 11:53 AM

Болест

  Poetry » Other
828 0 1

Усещам се някак болна от ненавист,

ядосана на мрачния свят.

Очите ми сякаш са потъмнели

и стискам безпричинно юмруци.

На кълбо от непознати чувства

съм свила, пасирала душата си.

Нямам представа какво се случва…

Слънцето май се е скрило.

Есенна треска…

и може би има температура.

Усещам лицето си - в пламъци плува

и косите ми по-парещи от преди.

Само две кърпи, напоени с оцет

и ще бъда щастлива…

Слънцето, излекувано, ще се появи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...