Усещам се някак болна от ненавист,

ядосана на мрачния свят.

Очите ми сякаш са потъмнели

и стискам безпричинно юмруци.

На кълбо от непознати чувства

съм свила, пасирала душата си.

Нямам представа какво се случва…

Слънцето май се е скрило.

Есенна треска…

и може би има температура.

Усещам лицето си - в пламъци плува

и косите ми по-парещи от преди.

Само две кърпи, напоени с оцет

и ще бъда щастлива…

Слънцето, излекувано, ще се появи!