Болест
Усещам се някак болна от ненавист,
ядосана на мрачния свят.
Очите ми сякаш са потъмнели
и стискам безпричинно юмруци.
На кълбо от непознати чувства
съм свила, пасирала душата си.
Нямам представа какво се случва…
Слънцето май се е скрило.
Есенна треска…
и може би има температура.
Усещам лицето си - в пламъци плува
и косите ми по-парещи от преди.
Само две кърпи, напоени с оцет
и ще бъда щастлива…
Слънцето, излекувано, ще се появи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
