Болезнена красота

Любовта е огнена стихия,

която прави всичко на пихтия.

Обърква ти главата,

съсипва ти душата.

Любовта е тежко наказание,

тя е непреодолимо изпитание.

Ако избягаш, тя ще те настигне,

ако останеш, ще те ритне.

Любовта е болка непоносима,

винаги трябва болка да има.

Любовта те кара да мразиш,

дори и омраза да не търсиш.

Любовта е роза със бодли,

красива е, но ужасно боли.

Любовта те остава самотен,

колкото и да си имотен.

И ето пак стоя на таз поляна,

гледам някой как се смее,

потъвам пак във мойта яма,

кръвта от  мен се лее.

Кръвта тече от моето сърце,

разбито на две от тази любов.

Иска то много да спре,

но някой не е готов.

Някой иска то да бие,

за да може топла кръв да пие.

Да ме измъчва до последно,

след това да изчезне безследно.

Този някой отново е любовта,

която изчезва единствено със смъртта.

Може да не е истинска смърт,

но тя трябва да вземе нещо от твоята плът.

Може да убие добрината,

може да те отнесе накрай света,

може да ти отнеме свободата

или да те отдалечи от света.

Може да те отнесе на онази поляна,

да те закопае отново в същата яма 

и да те изрови наново,

за да те зарови повторно.

Любовта е толкоз тежка,

защото обичаш ли, обичаш сляпо,

без забележка,

до подвито коляно.

Любовта е нож с две остриета,

защото е непоносимо ти да обичаш,

но да не бъдеш обичан колкото Жулиета

и думи никакви да не изричаш.

Обичан ли си, няма по-хубаво чувство от любовта,

пълен е за теб света.

Предпазен си от лошото и болката,

ще преживееш и двойката.

Любовта е красива,

но когато я изживяват двама,

Защото иначе единият си отива,

другият отвърта крана.

Любовта е красива и болезнена,

не може да бъде улеснена.