БОЛЕЗНЕНА РАЗДЯЛА

Нещо в мен умря, когато с нея те видях.

Прибрах се вкъщи и дълго плаках.

Знаех, че това все ще се случи,

Усещах го, чаках го всеки момент.

И ето – всичко приключи,

А ти си все тъй мил, но студен.

Казваш ми, че ме обичаш,

че няма нищо между вас.

Но знам, недей да отричаш,

че свърши се вече със нас.

Аз няма да те забравя –

теб и всичко изминало.

В спомените си ще те запазя –

ти и аз вече сме минало.

Мъчно ми е, че се случи това,

но явно е трябвало да стане така.

Трябва да се разделим

и в живота поотделно да вървим.

Без тебе моят живот ще е сив,

но нека – искам ти да си щастлив.

... днес си с мене за последно.

За тебе бях момичето поредно.

И... тръгваш, без да се обърнеш.

За миг мечтая да се върнеш.

Но ти недей -  не се обръщай,

раздялата в по-тежка не превръщай.

В очите ми сълзи горещи има.

За теб са те – за теб, любими!!!

За нас, за миналото ни красиво,

за миговете с теб, прекарани щастливо.

В сърцето ми голяма болка има.

Не мога да я спра, тя е несравнима.

И най-тъжното какво е,

дано не се налага да го разбереш,

че боли когато любовта умира,

а ти не можеш с нея да умреш!!!