30 дек. 2011 г., 19:33

Боли... 

  Поэзия » Любовная
567 0 2

 

 

         Б о л и...

 

 

Болеше, когато си тръгна,

дори "сбогом'' не каза в нощта.

Отиде си и не се върна,

знам, че далеч си сега.


Болеше сърцето ранено,

обвито в безбройни лъжи.

От любов силно сломено,

не спиращо в мен да кърви.


И душата боли ме сега,

но не спирам да те искам

и не знам защо те обичам така,

пак изгарям от болка.


Боли в мен и не спира,

сега съм тъжна, ранена, сама.

Душата от болка умира,

ти отне ú любовта!

 

 

 

 

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много тъжен,но красив стих..поздрави,Ванче!Макар любовта да е болка в повечто случаи никога не спирай да вярваш в нея и тя ще успее да те намери отново,по-красива и нежна отпреди!Прегръдка!
  • Усетих болката ти!Пожелавам ти една година с повече любов, споделени мигове и сбъднати мечти!Весело посрещане на Новата Година Ванче!
Предложения
: ??:??