Боли...
Б о л и...
Болеше, когато си тръгна,
дори "сбогом'' не каза в нощта.
Отиде си и не се върна,
знам, че далеч си сега.
Болеше сърцето ранено,
обвито в безбройни лъжи.
От любов силно сломено,
не спиращо в мен да кърви.
И душата боли ме сега,
но не спирам да те искам
и не знам защо те обичам така,
пак изгарям от болка.
Боли в мен и не спира,
сега съм тъжна, ранена, сама.
Душата от болка умира,
ти отне ú любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
Прегръдка!
