Б о л и...
Болеше, когато си тръгна,
дори "сбогом'' не каза в нощта.
Отиде си и не се върна,
знам, че далеч си сега.
Болеше сърцето ранено,
обвито в безбройни лъжи.
От любов силно сломено,
не спиращо в мен да кърви.
И душата боли ме сега,
но не спирам да те искам
и не знам защо те обичам така,
пак изгарям от болка.
Боли в мен и не спира,
сега съм тъжна, ранена, сама.
Душата от болка умира,
ти отне ú любовта!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
Прегръдка!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
