20 июн. 2019 г., 17:28

Боли

1.3K 0 0

Бягам задъхана към 
приказната гора. 
Дърветата голи 
скриват следите ми. 
 
Там на езерото-
призовавам луната. 
Паля огъня -
взирам се в пламъка. 
 
Подивяла танцувам. 
Острието гали 
меката кожа. 
Кръвта ми бушува. 
 
Ноктите остри-
душата разкъсаха. 
Сърцето, изтръгнато -
още тупти. 
 
Воят на вълците -
писъците ми скри. 
Прегризала чувството, 
че те няма - (Боли)! 
Пръст върху лицето ми -
лице върху пръстта…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...