20 июн. 2019 г., 17:28

Боли

1.3K 0 0

Бягам задъхана към 
приказната гора. 
Дърветата голи 
скриват следите ми. 
 
Там на езерото-
призовавам луната. 
Паля огъня -
взирам се в пламъка. 
 
Подивяла танцувам. 
Острието гали 
меката кожа. 
Кръвта ми бушува. 
 
Ноктите остри-
душата разкъсаха. 
Сърцето, изтръгнато -
още тупти. 
 
Воят на вълците -
писъците ми скри. 
Прегризала чувството, 
че те няма - (Боли)! 
Пръст върху лицето ми -
лице върху пръстта…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...