20 июн. 2019 г., 17:28

Боли

1.3K 0 0

Бягам задъхана към 
приказната гора. 
Дърветата голи 
скриват следите ми. 
 
Там на езерото-
призовавам луната. 
Паля огъня -
взирам се в пламъка. 
 
Подивяла танцувам. 
Острието гали 
меката кожа. 
Кръвта ми бушува. 
 
Ноктите остри-
душата разкъсаха. 
Сърцето, изтръгнато -
още тупти. 
 
Воят на вълците -
писъците ми скри. 
Прегризала чувството, 
че те няма - (Боли)! 
Пръст върху лицето ми -
лице върху пръстта…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...