20 jun 2019, 17:28

Боли

1.3K 0 0

Бягам задъхана към 
приказната гора. 
Дърветата голи 
скриват следите ми. 
 
Там на езерото-
призовавам луната. 
Паля огъня -
взирам се в пламъка. 
 
Подивяла танцувам. 
Острието гали 
меката кожа. 
Кръвта ми бушува. 
 
Ноктите остри-
душата разкъсаха. 
Сърцето, изтръгнато -
още тупти. 
 
Воят на вълците -
писъците ми скри. 
Прегризала чувството, 
че те няма - (Боли)! 
Пръст върху лицето ми -
лице върху пръстта…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...