20.06.2019 г., 17:28

Боли

1.3K 0 0

Бягам задъхана към 
приказната гора. 
Дърветата голи 
скриват следите ми. 
 
Там на езерото-
призовавам луната. 
Паля огъня -
взирам се в пламъка. 
 
Подивяла танцувам. 
Острието гали 
меката кожа. 
Кръвта ми бушува. 
 
Ноктите остри-
душата разкъсаха. 
Сърцето, изтръгнато -
още тупти. 
 
Воят на вълците -
писъците ми скри. 
Прегризала чувството, 
че те няма - (Боли)! 
Пръст върху лицето ми -
лице върху пръстта…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...