Боли ме, когато ти махам за чао,
всичко приключи със ново начало,
боли ме, когато те няма до мене,
а вярвахме, мислехме, че имаме време.
Боли ме, когато те гледам в очите,
напомнят ми дните на радост и вяра,
боли ме, когато си бърша сълзите,
защото изрекохме думи без мяра.

Боли ме, защото си още в съня ми,
усмихната, весела и така до зори,
боли ме, защото оправда се страхът ми,
че никога няма да сме както преди.
Боли ме, защото не си моето слънце,
огряващо дните ми без капка тъга.
Боли ме, защо ли? Защото, за Бога,
за мене бе всичко, а за тебе - игра!